Подайте сигнал

Подайте сигнал
Горски пожари
Действия при горски пожари

Избори за Народно събрание
26.03.2017

- - Информация >>>

От Дунав до Балкана Фолклорен фестивал

- История >>>
- IX издание 2016 >>>

Русе 7000
пл "Свобода" 7,секция А
вх 1 ет 2, ап 25
Валентина НИКОЛАЕВА
082 820 275
0892 211 214

 

Батин


Тодор Тотев - кмет на Обретеник За контакти с кметство Батин:
с. Батин, общ. Борово, обл. Русе
Ул. “Любен Каравелов“ №5
Тел. 081465/280 - кмет
081465/314 - ГРАО
081465/314 - данъчни
Кмет на село Батин: Бахри Ибраимов Ефраимов
Моб.тел. 0894641772

 

Историческото наследство на село Батин
/Основен източник за създаване на настоящия текст е книгата на
Тодор Билчев и Анка Колева „Батин”, Велито Търново, 2003 г/

Още през 1985 г. археологът от Русенския исторически музей Димитър Станчев, твърди, че данните за поселищния живот  от миналите епохи в землището на село Батин са твърде оскъдни. В „пътеводител на император Антонин” Батин е отбелязан като кастел Скаидава, взел името на тракийското племе скаи, живяло по тези места преди посочения период на създаване на историческите извори – времето на император Каракала /212-218/.
В края на ІV и началото на V в. в един от най-важните извори за административната и военната организация на късната Римска империя – списък на служебните рангове – може да се открие Батин с името Сукидава, записан като кастел към дукса на Втора Мизия. Авторите на книгата „Батин” попадат и на Прокопий Кесарийски, който в съчинението си „За строежите”, писано по времето на византийския император Юстиниан І /527 – 565/, посочва, наред с други, „в Мизия покрай Истър” и името Зикидева, което, прочетено като Сикидева, пак ориентира към Батин. Това, според авторите на историко-етнографското съчинение са всички исторически извори за древния живот на селото.

Още сведения за Батин могат да се открия при теренните проучвания проведени след Освобождението. Първенстващо място сред тях се полага на Карел Шкорпил. Останките от енеолитното селище в Местността „Кюнтя” на 2,5 км западно от селото естествено трябва да насочат вниманието  към едно от най-старите селища в този район далече към каменно-медната епоха /5500 – 3500 години преди Христа/. Оттогава, според авторите на книгата може да се каже,  животът в землището на днешното село Батин е възникнал във времето на енеолита.

Теренните проучвания на рида „Кале баир” на брега на Дунава, 1,5 км северно от селото разказват, че там е кипял бурен живот, защото не случайно археолозите откриват и проучват съществувалите последователно тракийски поселения от бронзовата  /3500 – 1200 г. пр. Хр./ и желязната / V – І в. пр. Хр./ епохи, антична и ранновизантийска крепост, ранносредновековно селище и крепост от Второто българско царство.

Изследвайки подробно произхода и причините за появата на средновековните български крепости в Русенския край през ХІІ – ХІV век, археологът от Русенския исторически музей Стоян Йорданов отдава смисъл на стратегическия им характер, че са били създавани да бъдат стабилни, непреодолими прегради, гранични укрепления в защитата на дунавския бряг. Същите функции се възлагали и на средновековната крепост „Кале баир”, която според археолога, е била отъждествявана със съществувалата вече тук антична крепост, преустроена за новите отбранителни нужди на Втората българска държава през ХІІ – ХІV в.  Независимо от предимстващия характер на военностратегическото им значение, средновековните български крепости, в това число и батинската имали и подчертано градоформиращи функции, доказателство за което намираме  и в откритите разкопки на „кале баир” от ранносредновековно селище, което закономерно се вписвало в новоформиращата се държавна селищна структура, включваща укрепени градове, крепости с различна големина и предназначение и неукрепени селища. Може би, ако не беше прекъсната от османското нашествие, Батинската средновековна крепост би прераснала в голям средновековен град като Червен.

Все от времето на късната Римска империя са запазените останки от сигнална кула. По мнение на археолози от Русенския исторически музей тя е от ІV в., намирала се е на брега на Дунава, с димни сигнали от нея към крепостта на Кале баир е подавана информация за идващ от запад неприятел. Останките на тази кула бяха почистени и консервирани през лятото на 2012 г. и сега тя е достъпна за туристите.

Ако около Батинската крепост се е появил средновековен град, твърде възможно е той да е бил превзет от турците, наричали го Кючук Стамбол или Малък Истанбул. Според авторите на книгата за Батин в много източници се откриват сведения, че е съществувал голям град, който отначало бил с чисто турско население, което впоследствие се изселило и дошли българи. Авторите смятат, че това може и да е предание, създадено след Освобождението и информация за средновековния живот по тези земи просто да липсва. В етимологията на името на днешното село Батин авторите на книгата откриват възможност то да е знак за съществувал и потънал при голямо земетресение, средновековен град крепост, наричан от турците Кючук Стамбол. Тодор Билчев и Анка Колева свързват името Батин с турския глагол „батмак” или „батмъш”, преведен като „потъвам” или „потънал”, или БАТИН /ПОТЪНАЛ/. И днес още батинчани разказват легендата за старото потънало село и сочат мястото му.

Потвърждение на направените предположения се намират в историята на съседното село Горно Абланово, където нещата удивително се повтарят. И тук през Средновековието е съществувало в близост до р. Дунав селище с име Ново село, което по-късно било разрушено от силно земетресение, последвано от свличане на земните пластове. В историята на Горно Абланово се казва, че през ХV и ХVІ в. село Батин е било укрепено военно селище, резиденция на паша. Следващата снимка показва  гледка към Дунава откъм Руския път, а под него се вижда част от мястото, на което се е намирало според батинчани старото селище Батин или Кючук Стамбул /според авторите на книгата/.

Авторите на книгата за Батин смятат, че земетресението, последвало от свличането на земните пластове и потъването на Кючук Стамбол, се е случило вероятно непосредствено след падането на България през турско робство, за да може през ХV – ХІV век то вече да е „укрепено военно селище”. Най-ранното село Батин е описано така: „53 домакинства, 2 вдовици и приход без испенча /поземлена рента 5400 акчета” /Цитира се по книгата „Батин”/ А това означава, че през 1479 г. в Батин са живели повечо от 260 души данъкоплатци, като се има предвид, че през периода на робството основната данъчно облагаема единица за християнското население хането, или домакинството се изчислява средно на по 5 човека. През 70-те години на ХV век Батин вече е солидно селище в Османската империя, с регулирани данъчни и  етнически задължения към турската държава и ако не е укрепено военно селище, то със сигурност е било една значителна военна крепост, с малък гарнизон. Следващата снимка показва прочутия Руски път и следите от свлечените земни маси, където се е намирало старото селище.

Село Батин става място на голяма историческа битка по време на Петата Руско-турска войната.
Тя станала на 26.08.1810 г. стар стил или 07.09.1810 – нов стил между руските войски под предводителството на генерал граф Николай Михайлович Каменски и турските три отряда, водени от Гушанцли Али паша, Мухтар паша и Ахмед паша. Това била петата по ред война между  двете велики за онова време сили, която макар и много успешна, отново не донесла така чаканата победа на руското оръжие над османлиите. Двете велики сили воювали дотогава през 1677-1678 г., 1683-1699 г., 1768 – 1774 г. / в тази война, 1806-1812, бойните действия обхванали и Русенския край, а батинчани за пръв път заживели с надеждата, че Русия ще ги освободи/. Войната от 1806 – 1812 г. щяла да остане паметна в историята с мощния разгром на турската армия от руснаците. И понеже това се случило точно в Батин, името на селото станало нарицателно за турския погром с названието „Батин кавгасъ”.
/В миналото театър на бойните действия, днес брегът на Дунава при Батин е място за риболов и почивка./

В началото на март 1810 г. генерал граф Каменски предприел мащабно настъпление през Молдавия и Влашко към българските земи. На 19.05.1810 г. руските войски превзели Тутракан, на 22.05 – Хаджиоглу Пазарджик /дн. Добрич/, а на 23.05 обсадили Силистра, която на 29.05 паднала. Русите продължили устремно пътя си към силните, турски тогава крепости, Шумен и Русе. Техните най-значителни атаки срещу двата града, съответно на 22 и 23 юли 1810 г. не донесли желания успех и това логично довело до генералната им схватка с турците на 26.08.1810 г. край с. Батин.  В битката при село Батин са участвали 50 000 турски войски и 20 000 – руски. До с. Батин се придвижила и руска дунавска флотилия, която подпомагала руските войски там. Равносметката от битката била следната: от близо 50 000 турска армия успели да се спасят 5-6000 души, 14 оръдия, 178 знамена и няколко лодки, които станали притежание на руснаците. Турците загубили около 15 000 души, 20 000 били пленени или избягали по домовете си. Загубите на руснаците били само 15 офицери и 380 редови войници. По този начин сражението при с. Батин, Русенско завършило със забележителна победа на руското оръжие над турците. Така турският погром получил името си „Батин кавгасъ”. Със сигурност батинчани са взели участие в сражението в редовете на така наречената „земска войска”. Гневът на победените турци, които бягали от поражението се усетил в съседните села, макар че село Батин не било разорено, тъй като турците бягали от там.

Още веднъж село Батин се превръща в сцена на важни исторически събития, това се случва през Седмата Руско-турската  война, позната в българската история с името Освободителна.
Най-успешната война между Русия и Турция била обявена на 24 април 1877 г., тя донесла свободата на България. Главните руски сили от Долнодунавския отряд се прехвърлили на десния бряг на река Дунав на 14 и 15 юни при Свищов. Сега Батин нямало да бъде в центъра на военните действия, но нямало да стои и в тяхната периферия. Известно е, че след преминаването при Свищов, Руската армия разделила главните си сили на три отряда – Преден, Русчушки и Западен. Най-многоброен бил Русчушкият отряд, който трябвало да се противостои на силния крепостен четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен. Русчушкият отряд  донесъл свободата на много български селища в този край, донесъл и освобождението на Батин. Това станало на 9 срещу 10 юли 1877, вечерта, когато предните руски части на 12-та кавалерийска дивизия изпълнили линията Батин - Горно Абланово – Две могили – Батишница и дарили свободата на тези селища.

Според записаното от военният министър Д. А. Милютин в дневника му на 8 ноември 1877 г.: „Вечерта беше доста горещо за Русчушкия отряд: точно когато тържествено откривахме новопостроения мост през Дунава между Петрошан и Батин, турците от страна на Русе атакуваха левия ни фланг в Пиргово и запалиха това село, но после ги отблъснахме обратно към Лом”. Цитатът е според книгата „Батин”, Тодор Билчев, Анка Колева, Велико Търново 2003 г. Написаното показва, че мостът при Батин е бил стратегически възел за снабдяването на Руската армия със свежа сила, с боеприпаси и провизии, както и за своевременното изнасяне на ранени и убити руски войници на по-безопасни места. По моста Батин - Петрушани са били пренесени телесните останки на херцог Сергей Максимилианович, които на 10.11.1877 г. сам престолоноследникът Александър Александрович придружава през Обретеник до Батин, откъдето потеглят към близките му в Русия.
Не на последно място селяните от Батин участвали в историческата битка край Мечка и Пиргово на 12.12.1877 г., продоволствали са руснаците по време на престоя им по тези земи, подпомагали са със свои коне руската конница.

Разположен североизточно от селото в местността Хумището, Руския път служел, според преданието, за превеждането на руските войски и оръжие по предварително приготвени от населението „скрити подстъпи”, водещи към центъра на военните действия, а най-вероятно, според авторите на горепосочената книга, покривайки предварително оформената вече противостояща линия Батин – Горно Абланово – Две могили – Батишница. Вероятно този е пътят, за който военният министър Д. А. Милютин пише на 12.12.1877 г. в Петербург: „Прекрасен път и спускане по переправата Батин и Петрошан”. Цитирано според горепосоченото издание.
Всички тези забележителности, малко популярни, Община Борово смята да включи в туристически маршрут, който да направи село Батин бъдеща туристическа дестинация.