Горно Абланово
За контакти с кметство Горно Абланово:с. Горно Абланово, област Русе,
пл. „България” № 2.
Тел.: 08148 / 280 - Кмет;
08148 / 315 - ГРАО;
08148 / 264 - Данъчни;
Кмет на с. Горно Абланово: Росен Иванов Иванов
моб. тел: 089 / 4641786
ГОРНО АБЛАНОВО се намира в центъра на землище с площ над 65 000 дка, което в голямата си част е хълмиста равнина, пресечена от котловини и долини с лек наклон към р. Дунав. Около 40 000 дка от землището са обработваеми земи и около 9 000 дка са пасища. Районът на селото граничи със землищата на съседните села: на изток - с. Екзарх Йосиф, на юг - с. Обретеник и с. Белцов, на запад - с. Батин и на север - с р. Дунав.
За произхода и наименованието на с. Горно Абланово има няколко предположения. Едно от тях е, че селището е възникнало непосредствено преди идването на турците на Балканския полуостров. Първоначално то е било създадено в близост до р. Дунав под наименованието „Ново село” (в местността известна и досега с турското название „ЕНИКЬОЙ”, което преведено на български ще рече „Ново село” ). През първите 3-4 века на робството, населението на с. Горно Абланово е било почти напълно турско. Българите са започнали да се заселват тук едва в началото на ХІХ век, прииждайки от различни краища на страната и предимно от Балкана.
За живота и поминъка на населението през предосвободителната епоха няма почти никакви документи. Селяните живеели в ниски, схлупени къщурки, направени от прости чимове или плетища, измазани с кал. Единствената запазена и до днес къща от онова време е на Атанас Банискалиев.
В национално-освободителното движение Горноаблановчани не са взели активно участие, поради местонахождението им (огнищата на сражения са били в Балкана).
За живота и поминъка на населението през предосвободителната епоха няма почти никакви документи. Селяните живеели в ниски, схлупени къщурки, направени от прости чимове или плетища, измазани с кал. Единствената запазена и до днес къща от онова време е на Атанас Банискалиев.
В национално-освободителното движение Горноаблановчани не са взели активно участие, поради местонахождението им (огнищата на сражения са били в Балкана).
М
ного по-късно, по време на Освободителната война тържествено са посрещнати руските освободителни войски начело с княз Владимир Владимирович, по народен обичай с хляб и сол, пред местната църква - запазена и до днес от свещеника Марин Георгиев. Предполага се, че местното население е взело участие в боевете в близките села Мечка и Пиргово, както е и превеждало руски войски по скрити пътеки и до днес е запазен „Руският път”.
С настъпване на новото столетие, въпреки примитивното обработване на земята, отделни земеделски стопани са успявали да получат сравнително високи добиви, за което говори участието на някои от тях на селскостопанското изложение в гр. Пловдив през 1907 година. Известни изложители от селото през тая година са Ангел Митев, получил за хубаво вино - златен медал и Иван Тонев, получил за първокачествено жито - сребърен медал.
За разлика от Рускотурскта освободителна война Горноаблановчани са участвали активно в Балканската. Полската работа се извършвала от старците, жените и децата, но това не сломило духа им. След свършване на войната след въведената трудова повинност се извършва значително строителство. След 1920 година започва прокопаването и подравняването на голяма част от улиците и площада на селото. През 1922 г. е построена сграда на Общината, която се е ползвала и за училище. През този период са изградени и някои и до днес съществуващи чешми като „Мусмуля”, „Велека” и други. През 1926 година е доставена значителна техника - плугове, редосеялки, брани и други, което допринася за по-доброто обработване на земята. По това време са завършени и много строителни обекти - изграждането на „Новата” чешма - известна като „Батинската”, намираща се на границата между селата Горно Абланово и Батин. В същата година е построен и така нареченият „Чечов мост”, свързващ двата бряга на дерето, по което стича водата от селото към р. Дунав. 1925 и 1926 година е започнало строителството на шосето Две могили - Батин.
През 1929 година е започнал строеж на ново училище, което е завършено 1932 година. Същото е съществувало като такова до 1962 година до построяването на сегашното. През 1928 и 1929 година с доброволен труд от местното население са построени - амбулатория и ветеринарна лечебница.
След 1934 година много от улиците са застлани с каменна настилка.
През 1938 година е построена „Соватската чешма”, а след това и „Гюрчешма”.
Втората световна война не подминава и Горно Абланово. Участвали са много мъже, от който и много не са се завърнали живи.
Най-важното събитие след 09.09.1944 г. е създаването на 10.05.1950 година на „Трудово-кооперативното земеделско стопанство”, съществувало до 1993 година.
Образованието в село Горно Абланово съществува от 1869 година, за училище е служел частен дом. През 1877 година е построено първото училище в селото в близост до сегашната църква - построена през 1874 година.
Читалището в село Горно Абланово е основано през 1924 година в частен дом. През 1956 година е построен читалищен салон.
През 1976 година е построена и сегашната детска градина, със средства дарени от Игнат Канев - виден строителен предприемач в Канада, родом от с. Горно Абланово.
Днес Горно Абланово е едно приветливо, китно село със запазени народни обичаи, традиции и дух. През последните години се радва на засилен интерес от английски граждани, които купуват имоти и заживяват в селото, привлечени от климата, красотата на природата и топлината на хората.
ного по-късно, по време на Освободителната война тържествено са посрещнати руските освободителни войски начело с княз Владимир Владимирович, по народен обичай с хляб и сол, пред местната църква - запазена и до днес от свещеника Марин Георгиев. Предполага се, че местното население е взело участие в боевете в близките села Мечка и Пиргово, както е и превеждало руски войски по скрити пътеки и до днес е запазен „Руският път”.С настъпване на новото столетие, въпреки примитивното обработване на земята, отделни земеделски стопани са успявали да получат сравнително високи добиви, за което говори участието на някои от тях на селскостопанското изложение в гр. Пловдив през 1907 година. Известни изложители от селото през тая година са Ангел Митев, получил за хубаво вино - златен медал и Иван Тонев, получил за първокачествено жито - сребърен медал.
За разлика от Рускотурскта освободителна война Горноаблановчани са участвали активно в Балканската. Полската работа се извършвала от старците, жените и децата, но това не сломило духа им. След свършване на войната след въведената трудова повинност се извършва значително строителство. След 1920 година започва прокопаването и подравняването на голяма част от улиците и площада на селото. През 1922 г. е построена сграда на Общината, която се е ползвала и за училище. През този период са изградени и някои и до днес съществуващи чешми като „Мусмуля”, „Велека” и други. През 1926 година е доставена значителна техника - плугове, редосеялки, брани и други, което допринася за по-доброто обработване на земята. По това време са завършени и много строителни обекти - изграждането на „Новата” чешма - известна като „Батинската”, намираща се на границата между селата Горно Абланово и Батин. В същата година е построен и така нареченият „Чечов мост”, свързващ двата бряга на дерето, по което стича водата от селото към р. Дунав. 1925 и 1926 година е започнало строителството на шосето Две могили - Батин.
През 1929 година е започнал строеж на ново училище, което е завършено 1932 година. Същото е съществувало като такова до 1962 година до построяването на сегашното. През 1928 и 1929 година с доброволен труд от местното население са построени - амбулатория и ветеринарна лечебница.През 1938 година е построена „Соватската чешма”, а след това и „Гюрчешма”.
Втората световна война не подминава и Горно Абланово. Участвали са много мъже, от който и много не са се завърнали живи.
Най-важното събитие след 09.09.1944 г. е създаването на 10.05.1950 година на „Трудово-кооперативното земеделско стопанство”, съществувало до 1993 година.
Образованието в село Горно Абланово съществува от 1869 година, за училище е служел частен дом. През 1877 година е построено първото училище в селото в близост до сегашната църква - построена през 1874 година.
Читалището в село Горно Абланово е основано през 1924 година в частен дом. През 1956 година е построен читалищен салон.През 1976 година е построена и сегашната детска градина, със средства дарени от Игнат Канев - виден строителен предприемач в Канада, родом от с. Горно Абланово.Днес Горно Абланово е едно приветливо, китно село със запазени народни обичаи, традиции и дух. През последните години се радва на засилен интерес от английски граждани, които купуват имоти и заживяват в селото, привлечени от климата, красотата на природата и топлината на хората.