Приемни дни

на управленския екип на Община Борово >>>

Харта на клиента

Запознайте се с целия текст на хартата >>>

Дни на община Борово

3 – 5 СЕПТЕМВРИ 2010 г.

Трети фолклорен фестивал

“От Дунав до Балкана” - 2010.
Дати на празника:
4 и 5 септември 2010 г.

Отчет

От кмета на Община Борово за постигнатото през втората година на мандата

Дарителска сметка

за набиране на средства за изработване на копие на Тракийското сребърно съкровище от Борово подробно>>>

Общински план
2007-2013

Програма за управление
2007-2011

Волово


Йордан Рачев - кмет на ВоловоЗа контакти с кметство Волово:
с. Волово, област Русе,
ул. „Княз Борис І” № 45.
Тел.: 081462 / 266 - Кмет;
Кмет на с. Волово: Йордан Рачев Велев
моб. тел: 089 / 4641783



Кметство с. ВоловоСело Волово е едно китно селце разположено от двете страни на магистралния път гр. Русе - Бяла - В. Търново. Най-ранни писмени данни за обитатели в този район ни дава Херодот, който описва, че местата на изток от р. Янтра са населявани от тракийското племе Хробизи от гетския клон. След тях, през следващите векове тук са живели римляни, славяни и др., за които данните са оскъдни.
През втората половина на VІІ век се заселват и прабългарите. След приемането на християнството, като Българска държавна религия в 865 г.от цар Борис I, ce започва и създаването на първите манастири. Те се строят в отдалечени места, по високите и скрити пазви на планините, по долините и в горски местности с изобилна изворна вода.
Точни данни за възникването на манастира в нашето селище не са открити, може да се приеме, че през ХVI век при царуването на цар Иван Асен ІІ (1218 - 1241 г.) подгонени
богомили еретици, намерили спасение в непроходимите и девствени гори на с. Долна Манастирица и построили манастира. Установено е, че той е съществувал до началото нa XVI век. Масовото потурчване на българите в Северо­източна България през 1522 г., принуждава обитателите на манастира да го заринат, за да не бъде опустошен и ограбен.
Преди освобождението на България от турско влади­чество се построява и шосиран път (1864 - 1867 г.) от гр. Русе за гр. В. Търново, който минава над селото, известен под името „Мидхатпашовото шосе”, „Турското шосе” или „Старото (вехтото) шосе.
Църква с. ВоловоПо време на Освободителната война тук е квартирувал Самият цар Освободител, заедно със своя щаб. Завръщайки се в Русия, той изпраща църковна камбана и някои църковни прибори дар за новопостроената църква „св. Архангел Михаил”.
Още в първите дни след Освобождението, до 1906 г. селото е било център на съставна община, първият кмет е бил Георги Атанасов.
През 1906 г. се открива първото Народно читалище в селото, наречено „Бъднина”. Вече 102 г. с всички свои форми на дейност, то е призвано да съдейства за естетическите и нравствени ценности на своите членове.
През същия период, който с право може да се нарече „златен” за селото, по инициатива на вдовиците и сираците на загиналите в Балканската и Европейската войни, е издигнат паметник в центъра на селото, увековечаващ героизма и паметта на загиналите българи.
Парк с. ВоловоПрез 1922 г. била образувана земеделска кооперация „Пчела”, която имала за основна цел подпомагане на бедните. В началото е имала само кредитен отдел, а по­късно развива и търговски отдел.
1924 г. в селото се открива телеграфо - пощенска станция, съществуваща и до днес.
Днес кмет на с. Волово е г-н Йордан Рачев, млад човек работещ с много ентусиазъм и вяра в просперитета на селото.
С природните си дадености - борови гори, чист въздух и бистра изворна вода с. Волово предлага възможности за отдих и туризъм.